Бъди като вода в покой
Бъди като вода в покой
Това са стихове за вътрешния мир, за онова неземно спокойствие, което го има, но трябва да го потърсим.
Стъклото хлад получи
от таз вода безмълвна,
която с пръски
огледалото покри.
Стъклото, с чело хладно,
без ропот, и със ласка,
тез пръски тихо приюти.
Гневът се тука тих обърна,
Потъна в прах и тишина.
Светкавица, но бързо отшумяла.
Остана само спомен, и сега,
като с чадър, потъна в тишината,
и със тътен своите обувки
зад облаците тихо нареди.
Гневът е сила и с тъмата,
бушува, бърза, грубо се рои.
Но ти не искай рани, не търси ги,
Не стъпвай в чуждите следи.
Бъди като вода в покой!
Реката може и да бърза,
да има буйността,
реката кална е в порой,
но тя познава и морето,
онова - спокойното море,
което с облаци играе,
и цвят с небето си дели.
Не искай много,
потърси я,
и с мир в деня се потопи.
Боян Петков :) :) :) :)