Поезията е на автора, докато не срещне своята публика. В този момент на допир, на чувствена среща, тя вече е на този, който започва да вижда чрез нея, да усеща нейната близост, да знае, че в нея нещо трепти, че тя има образ и място. Подтичва, прикрива се, после е явна, понякога малко горчи, но има и мекост, и с вяра прелита от листа, подава други очи.